Vladislav Keranov - Адска Песен (English translation)

Bulgarian

Адска Песен

- Доктор Розов, в операционната бързо бързо!
- Идвам, идвам.
- Постъпи пациент със счупен гръбнак, случаят е спешен!
- О, пак ли тоя...
- Да да, Владислав ъъ Керанов!
- Е т'ва момче не са спря тука да идва, сигурно си няма къща.
Как си е счупил гръбнака тоя?
- Опитал се е сам да си направи фелацио. Доктор Росов.
- Айде бързо, дай скалпела тук бързо, дай..
Час на смъртта, 25 часа и 63 минути.
 
Умрях преди 3 дни и от тогава пътувам към ада.
В главата ми звучи някаква стара естрада.
Пък и понеже Свети Петър не ми е точно авер,
тоя път реших да пробвам направо при Луцифер.
Пък от къде да знам? Може да е свестен типаж.
Като умреш за втори път явно ти идва кураж.
А и вече нямам какво да губя в тоя свят преобърнат,
пък и не ми се вярва чак и от ада да ме изхвърлят.
Кабинетът на дявола бил в деветия кръг.
"До там не било повече от 15 минути път"
ми каза някакъв дърт пияница, пиянде
представи се с името Чърчил ако помня добре.
Но както и да е, тръгнах по пътя постлан с кокали
па нещо по-нормално да измислят не могат ли?
Не че пък на по-гадни места не съм бил,
но хич не може да ме грабне тос готически стил.
А тез 15 минути, да те открехна сега,
ще има да ме прощават, ама един час вървя!
Около мене няква лава изригва там и са пени,
слава богу, че съм мъртъв - краката ми са студени.
Инак щях да кипна тука направо, и да завра,
вентилацията явно, не бачка от преди христа.
Но пристигнах криво-ляво и след час или два
похлопах леко изнервен на дяволската врата
"Влеез" чу се гласа на рогатия,
в тона му се четеше една такава апатия.
Ама то е обяснимо, заради трудния терен,
съм пристигнал чак в края на работния ден
"Добър вечер, извинявайте, че ви безпокоя",
казах влизайки в стаята и протегнах ръка.
А оня гледа ме един такъв странен и зачервен
"Ти не си ли оня старозагорски кретен,
за който скоро ми разправяше колегата Петър?"
Лицето ми се изчерви по целия си периметър.
"Ми трябва аз да съм бил" сипах си сам сол в раната
не съм предполагал, че се познават тия двамата.
Лицето на дявола, пламна в топла усмивка
последва радостен смях, прииска ми се да го ритна.
Но вместо да ме изрита, или да се заяде
само каза "Айде от кога те чакам бе момче,
а добре дошъл, и сядай да пием една мастика"
"Цял ден се бил разправям с някви льохмани" вика
Поседнах леко изненадан на стола и ми олекна
явно днеска слънцето, и на моята улица пекна.
 
Ето сам слязох в Ада, Фънки е тук,
с дявола си свирим кънтри луп луп.
Този път няма как да се върна назад
трудно оперира се счупен гръбнак. (х2)
 
След шестата мастика с дявола вече бяхме на ти,
само ако знаеш що за конспирация ми разкри.
"Извини ме за момент звънна ми телефона"
измъмри той, търсела го няк'ва медуза горгона
И до колкото разбрах, тя му е секретарка,
и звъни му щот на входа до централната арка,
няк'ъв пиян руснак изнася речи без чувства.
"Ах тоя Сталин не се спря да буйства,
изпрати му охраната и веднага в карцера
само проблеми създава този рязан шмайзер, ааа"
Затвори телефона с тия думи:
"Да знаеш тука в ада е пълно с тъпи маймуни"
Отвърнах му с поглед преизпълнен от съчуствие,
"Дяволе, вярно, че тая работа гнусна е,
но сигурно си има и добрата страна"
А той ми рече: "Разбира се, става и веселба.
Няма да забравя никога Хитлер като умря."
- "Е какво пък толкова" очудих се от това.
"С демоните хванахме бас, дали е еврейн,
а аз така ги обрах, че още се носят легенди."
- "Еврейн ли беше" усмихнах му се широко.
"Хе-хе, рязан патлак и то доста на дълбоко,
ако знаеш колко сгърчено висеше му пишока"
Явно и към Хитлера камата е била жестока.
И тъй, от дума на дума лафа потръгна,
и бутилката вече беше далече от пълна.
И си пуснахме с дявола разни песни на Висотски
сподели ми какъв казан готвел за Сакскобургготски
Обаче изведнъж ми прималя,
образа ми се размъти и направо избледня.
Усетих, че се издигам и стаята изчезна в дим,
явно и тоя път съм се измъкнал невредим.
То човек не може даже на спокойствие да умре,
лекарите явно пак са ме закърпили, сефте.
Усещам, че съм пак в тялото си, вързан за катетър
дяволе, ще мина пак към две и седедесета.
 
- Сестра, къде си бе сестра.
- Тук тук тук съм докторе.
- Ти нормална ли си ма. Т'ва изобщо не е диагнозата на тос човек ма.
- Е как така?
- Т'ва тук е Владислав Керанов.
- Е да де.
- Т'ва е диагнозата на Станислав Аврамов.
- Ааа, Въййй
- Ти да пишеш, да четеш можеш ли ма?
- Много съжалявам докторе, а какво му имало на пациента всъщност?
- Нищо, имал е глисти.
 
Ето сам слязох в Ада, Фънки е тук,
с дявола си свирим кънтри луп луп.
Този път няма как да се върна назад
трудно оперира се счупен гръбнак. (х2)
 
Submitted by nasko7 on Sun, 16/10/2016 - 12:29
Submitter's comments:

via tekstove.info

Align paragraphs
English translation

Hellish Song

- Doctor Pink, come in the operating room, fast!
- I'm comming, I'm comming.
- A patient with a broken spine came in, it's an emergency!
- Oh, not him again...
- Yes, yes, Vladislav aah Keranov!
- This boy didn't stop comming here, he probably doesn't have a house.
How did he manage to brake his spine?
- He tried to give himself a blowjob. Doctor Pink.
- Common, give me the scalpel fast, we're loosing him again, give me...
Hour of death - 25:63.
 
I died 3 days ago and from then I'm traveling to hell.
In my head is stuck some stupid music.
And 'cause Saint Peter is not exactly my friend,
this time I decided to try straight with Lucifer.
And how could I know? He could be a very decent guy.
When you die a second time, obviously you become courageous.
I have nothing to lose in this upside down world,
and I don't think they'll throw me out even from hell.
The devil's office was in the ninth circle.
"It's not more than a 15 minutes walk"
said to me some old drinker, boozer
who introduced himself as Churchill, if I remember correctly.
But however, I went on the road covered with bones.
Couldn't they thought up of something more normal?
Not that I haven't been in nastier places,
but I absolutely couldn't like this gothic style.
This 15 minutes, let me tell you,
they have to excuse me, but I'm walking an hour!
Around me some lava explodes and babbles,
thank God, that I'm dead - my feet are cold.
'Cause otherwise I'd boil right here and simmer,
the ventilation's probably not working from b.c.
But I managed to arrive and after an hour or two
I knocked angrily on the devil's door.
"Come in" said the one with the horns,
you could hear the apathy in his voice.
It's understandable, because of the hard terrain,
I came right in the end of the working day.
"Good evening, sorry to bother you",
I said comming in the room and stretched out my hand.
He's just looking at me weirdly and reddish.
"Aren't you that Stara Zagora idiot,
which my colleague Peter was telling me about a while ago?"
My face blushed all over.
"Well, it must have been me I guess" I poured salt into my wound.
How could I know these two knew each other.
The devil's face burned in a hot smile,
followed with a cheerful laughter, I wished I could kick him.
But instead of kicking me out or squabble with me,
he just said "Common boy, how long have I waited,
you're welcome, come here to drink mastic"
He said, that all day he was dealing with some clumsy people.
I sat a little bit surprised on the chair and calmed down,
Apparently today I got lucky.
 
Here I go down to Hell, Funky is here,
with the devil we're playin country lop-lop.
This time there's no going back,
it's hard to operate with a broken spine. (x2)
 
After the six mastic, we were already friends with the devil,
only if you knew, what conspiracies he revealed to me.
"Excuse me for a moment, my phone ringed"
he muttered, some medusa gorgon asked for him.
And as far as I understand, she's his secretary,
and was calling him because on the entrance near the central arch,
some drunk russian is making speeches without feelings.
"Ah, this Stalin didn't stop raving,
send him security and directly in solitary confinement.
This circumcised shimizer is only making problems!"
He hung up the phone with these words:
"You know, here in hell is full of stupid monkeys."
I gave him a look full of sympathy:
"Devil, it's true that this job sucks,
but there must be some bright side."
And he said: "Of course, there's some party occasionally.
I'll never forget when Hitler died."
- "So what?" I was surprised by this.
"We bet with the demons, if he's a jew,
and I robbed them so, that legends are still being told."
- "Well, was he a jew?" I smiled broadly.
"Ha-ha, circumcised deeply,
of you only knew how haggled his d*ck hung."
Apperantly the knife was cruel even with Hitler.
So, from word to word, we talked
and the bottle was far from full.
And we played ourselves some songs by Visotsky,
he told me what cauldron he prepared for SaxeCoburgGotha (Simeon II)
However, suddenly I was overwhelmed,
the image blurred and faded away.
I felt, that I was lifting up and the room disappeared into the smoke,
apparently I have escaped unharmed again.
A man cannot even die in peace,
the doctors seem to have patched me up again.
I feel I'm in my body again, tied to a catheter.
Devil, I'll come back again around 2070.
 
- Nurse, where are you?
- I'm he-he-here doctor.
- Are you serious?! This isn't this man's diagnosis.
- How come?
- This here is Vladislav Keranov.
- Well yeah.
- This is Stanislav Avramov's diagnosis.
- Aaaa, Oooh.
- Can you even write or read?
- I'm very sorry doctor, what did the patient actually had?
- Nothing, he had intestinal worms.
 
Here I go down to Hell, Funky is here,
with the devil we're playin country lop-lop.
This time there's no going back,
it's hard to operate with a broken spine. (x2)
 
Submitted by Trompetista on Fri, 02/02/2018 - 16:51
More translations of "Адска Песен"
See also
Comments